обяздвахте

Речник на българския език

1. обяздвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

обяздвахте е производна форма на обяздвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. обяздвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

обяздвахте е производна форма на обяздвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).