обяздваха

Речник на българския език

1. обяздваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обяздваха е производна форма на обяздвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обяздваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

обяздваха е производна форма на обяздвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).