обяздвало

Речник на българския език

1. обяздвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обяздвало е производна форма на обяздвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обяздвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обяздвало е производна форма на обяздвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обяздвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обяздвало е производна форма на обяздвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обяздвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обяздвало е производна форма на обяздвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).