бил е обяздвал

Речник на българския език

1. бил е обяздвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обяздвал е производна форма на обяздвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).