наименувам

Речник на българския език

наимену̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

наимену̀ваш, несв.; Кого, какво.
1. Давам име, назовавам, наричам.
2. Изричам името, назовавам.

Грешни изписвания (16)

  • наеменувам
  • наеменувъм
  • наеминувам
  • наеминувъм
  • наименувъм
  • наиминувам
  • наиминувъм
  • нъеменувам
  • нъеменувъм
  • нъеминувам
  • нъеминувъм
  • нъименувам
  • нъименувъм
  • нъиминувам
  • нъиминувъм
  • наименовам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-и-ме-ну-вам на-и-ме-ну-ва-ме
2 лице на-и-ме-ну-ваш на-и-ме-ну-ва-те
3 лице на-и-ме-ну-ва на-и-ме-ну-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-и-ме-ну-вах на-и-ме-ну-вах-ме
2 лице на-и-ме-ну-ва на-и-ме-ну-вах-те
3 лице на-и-ме-ну-ва на-и-ме-ну-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-и-ме-ну-вах на-и-ме-ну-вах-ме
2 лице на-и-ме-ну-ва-ше на-и-ме-ну-вах-те
3 лице на-и-ме-ну-ва-ше на-и-ме-ну-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наименувал съм наименувала съм наименувало съм наименували сме
2 лице наименувал си наименувала си наименувало си наименували сте
3 лице наименувал е наименувала е наименувало е наименували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наименувал бях наименувала бях наименувало бяхме наименували
2 лице беше наименувал беше наименувала беше наименувало бяхте наименували
3 лице беше наименувал беше наименувала беше наименувало бяха наименували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наименувам ще наименуваме
2 лице ще наименуваш ще наименувате
3 лице ще наименува ще наименуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наименувал ще съм наименувала ще съм наименувало ще сме наименували
2 лице ще си наименувал ще си наименувала ще си наименувало ще сте наименували
3 лице ще е наименувал ще е наименувала ще е наименувало ще са наименували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наименувам щяхме да наименуваме
2 лице щеше да наименуваш щяхте да наименувате
3 лице щеше да наименува щяха да наименуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наименувал щях да съм наименувала щях да съм наименувало щяхме да сме наименували
2 лице щеше да си наименувал щеше да си наименувала щеше да си наименувало щяхте да сте наименували
3 лице щеше да е наименувал щеше да е наименувала щеше да е наименувало щяха да са наименували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наименувал съм наименувала съм наименувало съм наименували сме
2 лице наименувал си наименувала си наименувало си наименували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наименувал съм наименувала съм наименувало съм наименували сме
2 лице наименувал си наименувала си наименувало си наименували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наименувал била съм наименувала било съм наименувало били сме наименували
2 лице бил си наименувал била си наименувала било си наименувало били сте наименували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наименувам щяла съм да наименувам щяло съм да наименувам щели сме да наименуваме
2 лице щял си да наименуваш щяла си да наименуваш щяло си да наименуваш щели сте да наименувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наименувал щяла съм да съм наименувала щяло съм да съм наименувало щели сме да сме наименували
2 лице щял си да си наименувал щяла си да си наименувала щяло си да си наименувало щели сте да сте наименували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наименувал бих наименувала бих наименувало бихме наименували
2 лице би наименувал би наименувала би наименувало бихте наименували
3 лице би наименувал би наименувала би наименувало биха наименували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-и-ме-ну-вай на-и-ме-ну-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-и-ме-ну-ван
непълен член на-и-ме-ну-ва-ния
пълен член на-и-ме-ну-ва-ни-ят
женски род на-и-ме-ну-ва-на
членувано на-и-ме-ну-ва-на-та
среден род на-и-ме-ну-ва-но
членувано на-и-ме-ну-ва-но-то
множествено число на-и-ме-ну-ва-ни
членувано на-и-ме-ну-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-и-ме-ну-вал
непълен член на-и-ме-ну-ва-лия
пълен член на-и-ме-ну-ва-ли-ят
женски род на-и-ме-ну-ва-ла
членувано на-и-ме-ну-ва-ла-та
среден род на-и-ме-ну-ва-ло
членувано на-и-ме-ну-ва-ло-то
множествено число на-и-ме-ну-ва-ли
членувано на-и-ме-ну-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-и-ме-ну-вал
женски род на-и-ме-ну-ва-ла
среден род на-и-ме-ну-ва-ло
множествено число на-и-ме-ну-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-и-ме-ну-ващ
непълен член на-и-ме-ну-ва-щия
пълен член на-и-ме-ну-ва-щи-ят
женски род на-и-ме-ну-ва-ща
членувано на-и-ме-ну-ва-ща-та
среден род на-и-ме-ну-ва-що
членувано на-и-ме-ну-ва-що-то
множествено число на-и-ме-ну-ва-щи
членувано на-и-ме-ну-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-и-ме-ну-вай-ки