наименува

Речник на българския език

1. наименува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наименува е производна форма на наименувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наименува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наименува е производна форма на наименувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наименува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наименува е производна форма на наименувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).