бил е наименувал

Речник на българския език

1. бил е наименувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е наименувал е производна форма на наименувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).