наименувало

Речник на българския език

1. наименувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наименувало е производна форма на наименувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наименувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наименувало е производна форма на наименувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наименувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наименувало е производна форма на наименувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наименувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наименувало е производна форма на наименувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).