наименуван

Речник на българския език

1. наименуван прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-и-ме-ну-ван
непълен член на-и-ме-ну-ва-ния
пълен член на-и-ме-ну-ва-ни-ят
ж. р. на-и-ме-ну-ва-на
членувано на-и-ме-ну-ва-на-та
ср. р. на-и-ме-ну-ва-но
членувано на-и-ме-ну-ва-но-то
мн. ч. на-и-ме-ну-ва-ни
членувано на-и-ме-ну-ва-ни-те

2. наименуван — мин. страд. прич. м. р.

наименуван е производна форма на наименувам (мин. страд. прич. м. р.).