наименувал съм

Речник на българския език

1. наименувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наименувал съм е производна форма на наименувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наименувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наименувал съм е производна форма на наименувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. наименувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наименувал съм е производна форма на наименувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).