наименувало си

Речник на българския език

1. наименувало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наименувало си е производна форма на наименувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. наименувало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наименувало си е производна форма на наименувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. наименувало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

наименувало си е производна форма на наименувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).