наименувало е

Речник на българския език

1. наименувало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наименувало е е производна форма на наименувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наименувало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наименувало е е производна форма на наименувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наименувало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наименувало е е производна форма на наименувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).