наименувала съм

Речник на българския език

1. наименувала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

наименувала съм е производна форма на наименувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. наименувала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

наименувала съм е производна форма на наименувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. наименувала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

наименувала съм е производна форма на наименувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).