щял съм да наименувам

Речник на българския език

1. щял съм да наименувам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да наименувам е производна форма на наименувам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).