наименувал

Речник на българския език

1. наименувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наименувал е производна форма на наименувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наименувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наименувал е производна форма на наименувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наименувал — мин. деят. св. прич. м. р.

наименувал е производна форма на наименувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наименувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наименувал е производна форма на наименувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).