наименувало съм

Речник на българския език

1. наименувало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

наименувало съм е производна форма на наименувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. наименувало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

наименувало съм е производна форма на наименувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. наименувало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

наименувало съм е производна форма на наименувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).