щяло съм да наименувам

Речник на българския език

1. щяло съм да наименувам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да наименувам е производна форма на наименувам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).