мътя

Речник на българския език

мъ̀тя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

мъ̀тиш, мин. св. мъ̀тих и мътѝх, мин. прич. мъ̀тил и мътѝл, несв.; Какво.
1. Правя да стане мътен. Мътя виното.
2. Прен. Раздвижвам, обърквам, вълнувам. Мътя умовете на хората.
Мътя водата. 1.На кого. Създавам пречки, действам във вреда на някого.
2. Създавам бъркотия, размирици.



мъ̀тиш, мин. св. мъ̀тих и мътѝх, мин. прич. мъ̀тил и мътѝл, несв.
1. За птица — лежа на яйцата си, за да се измътят пиленца.
2. Прен. Разг. Кроя нещо, правя нещо, чийто край не е ясен.
Мъти се нещо. — Нещо става, но не се знае какво.
Не мътя пилета (с някого). — Не живея добре с някого.

Грешни изписвания (1)

  • мътъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице мъ-тя мъ-тим
2 лице мъ-тиш мъ-ти-те
3 лице мъ-ти мъ-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице мъ-тих мъ-тих-ме
2 лице мъ-ти мъ-тих-те
3 лице мъ-ти мъ-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице мъ-тех мъ-тех-ме
2 лице мъ-те-ше мъ-тех-те
3 лице мъ-те-ше мъ-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мътил съм мътила съм мътило съм мътили сме
2 лице мътил си мътила си мътило си мътили сте
3 лице мътил е мътила е мътило е мътили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях мътил бях мътила бях мътило бяхме мътили
2 лице беше мътил беше мътила беше мътило бяхте мътили
3 лице беше мътил беше мътила беше мътило бяха мътили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще мътя ще мътим
2 лице ще мътиш ще мътите
3 лице ще мъти ще мътят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм мътил ще съм мътила ще съм мътило ще сме мътили
2 лице ще си мътил ще си мътила ще си мътило ще сте мътили
3 лице ще е мътил ще е мътила ще е мътило ще са мътили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да мътя щяхме да мътим
2 лице щеше да мътиш щяхте да мътите
3 лице щеше да мъти щяха да мътят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм мътил щях да съм мътила щях да съм мътило щяхме да сме мътили
2 лице щеше да си мътил щеше да си мътила щеше да си мътило щяхте да сте мътили
3 лице щеше да е мътил щеше да е мътила щеше да е мътило щяха да са мътили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мътел съм мътела съм мътело съм мътели сме
2 лице мътел си мътела си мътело си мътели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице мътил съм мътила съм мътило съм мътили сме
2 лице мътил си мътила си мътило си мътили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм мътил била съм мътила било съм мътило били сме мътили
2 лице бил си мътил била си мътила било си мътило били сте мътили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да мътя щяла съм да мътя щяло съм да мътя щели сме да мътим
2 лице щял си да мътиш щяла си да мътиш щяло си да мътиш щели сте да мътите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм мътил щяла съм да съм мътила щяло съм да съм мътило щели сме да сме мътили
2 лице щял си да си мътил щяла си да си мътила щяло си да си мътило щели сте да сте мътили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих мътил бих мътила бих мътило бихме мътили
2 лице би мътил би мътила би мътило бихте мътили
3 лице би мътил би мътила би мътило биха мътили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
мъ-ти мъ-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род мъ-тен
непълен член мъ-те-ния
пълен член мъ-те-ни-ят
женски род мъ-те-на
членувано мъ-те-на-та
среден род мъ-те-но
членувано мъ-те-но-то
множествено число мъ-те-ни
членувано мъ-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род мъ-тил
непълен член мъ-ти-лия
пълен член мъ-ти-ли-ят
женски род мъ-ти-ла
членувано мъ-ти-ла-та
среден род мъ-ти-ло
членувано мъ-ти-ло-то
множествено число мъ-ти-ли
членувано мъ-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род мъ-тел
женски род мъ-те-ла
среден род мъ-те-ло
множествено число мъ-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род мъ-тещ
непълен член мъ-те-щия
пълен член мъ-те-щи-ят
женски род мъ-те-ща
членувано мъ-те-ща-та
среден род мъ-те-що
членувано мъ-те-що-то
множествено число мъ-те-щи
членувано мъ-те-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

мъ-тей-ки