мъти

Речник на българския език

1. мъти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мъти е производна форма на мътя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. мъти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мъти е производна форма на мътя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. мъти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мъти е производна форма на мътя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. мъти — повелително наклонение, ед. ч.

мъти е производна форма на мътя (повелително наклонение, ед. ч.).