мътели

Речник на българския език

1. мътели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мътели е производна форма на мътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мътели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мътели е производна форма на мътя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).