мътеше

Речник на българския език

1. мътеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

мътеше е производна форма на мътя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. мътеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

мътеше е производна форма на мътя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).