мътела

Речник на българския език

1. мътела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мътела е производна форма на мътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мътела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мътела е производна форма на мътя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).