мътила е

Речник на българския език

1. мътила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мътила е е производна форма на мътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мътила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мътила е е производна форма на мътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).