щяла съм да мътя

Речник на българския език

1. щяла съм да мътя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да мътя е производна форма на мътя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).