мътил е

Речник на българския език

1. мътил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мътил е е производна форма на мътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мътил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мътил е е производна форма на мътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).