мътила

Речник на българския език

1. мътила — мн. ч.

мътила е производна форма на мътило (мн. ч.).

2. мътила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мътила е производна форма на мътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. мътила — мин. деят. св. прич. ж. р.

мътила е производна форма на мътя (мин. деят. св. прич. ж. р.).