мътел

Речник на българския език

1. мътел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мътел е производна форма на мътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мътел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мътел е производна форма на мътя (мин. деят. несв. прич. м. р.).