щял съм да мътя

Речник на българския език

1. щял съм да мътя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да мътя е производна форма на мътя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).