мътили

Речник на българския език

1. мътили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мътили е производна форма на мътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мътили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мътили е производна форма на мътя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).