мътело

Речник на българския език

1. мътело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мътело е производна форма на мътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мътело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мътело е производна форма на мътя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).