маниернича

Речник на българския език

маниѐрнича непреходен глагол от несвършен вид (тип 176ii) редактиране

Значение

маниѐрничиш, мин. св. маниѐрничих, мин. прич. маниѐрничил, несв. Държа се преднамерено, предвзето, неестествено. Стига си маниерничил!

Грешни изписвания (15)

  • манеернеча
  • манеернечъ
  • манеернича
  • манеерничъ
  • маниернеча
  • маниернечъ
  • маниерничъ
  • мънеернеча
  • мънеернечъ
  • мънеернича
  • мънеерничъ
  • мъниернеча
  • мъниернечъ
  • мъниернича
  • мъниерничъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ма-ни-ер-ни-ча ма-ни-ер-ни-чим
2 лице ма-ни-ер-ни-чиш ма-ни-ер-ни-чи-те
3 лице ма-ни-ер-ни-чи ма-ни-ер-ни-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ма-ни-ер-ни-чих ма-ни-ер-ни-чих-ме
2 лице ма-ни-ер-ни-чи ма-ни-ер-ни-чих-те
3 лице ма-ни-ер-ни-чи ма-ни-ер-ни-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ма-ни-ер-ни-чех ма-ни-ер-ни-чех-ме
2 лице ма-ни-ер-ни-че-ше ма-ни-ер-ни-чех-те
3 лице ма-ни-ер-ни-че-ше ма-ни-ер-ни-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице маниерничил съм маниерничила съм маниерничило съм маниерничили сме
2 лице маниерничил си маниерничила си маниерничило си маниерничили сте
3 лице маниерничил е маниерничила е маниерничило е маниерничили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях маниерничил бях маниерничила бях маниерничило бяхме маниерничили
2 лице беше маниерничил беше маниерничила беше маниерничило бяхте маниерничили
3 лице беше маниерничил беше маниерничила беше маниерничило бяха маниерничили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще маниернича ще маниерничим
2 лице ще маниерничиш ще маниерничите
3 лице ще маниерничи ще маниерничат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм маниерничил ще съм маниерничила ще съм маниерничило ще сме маниерничили
2 лице ще си маниерничил ще си маниерничила ще си маниерничило ще сте маниерничили
3 лице ще е маниерничил ще е маниерничила ще е маниерничило ще са маниерничили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да маниернича щяхме да маниерничим
2 лице щеше да маниерничиш щяхте да маниерничите
3 лице щеше да маниерничи щяха да маниерничат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм маниерничил щях да съм маниерничила щях да съм маниерничило щяхме да сме маниерничили
2 лице щеше да си маниерничил щеше да си маниерничила щеше да си маниерничило щяхте да сте маниерничили
3 лице щеше да е маниерничил щеше да е маниерничила щеше да е маниерничило щяха да са маниерничили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице маниерничел съм маниерничела съм маниерничело съм маниерничели сме
2 лице маниерничел си маниерничела си маниерничело си маниерничели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице маниерничил съм маниерничила съм маниерничило съм маниерничили сме
2 лице маниерничил си маниерничила си маниерничило си маниерничили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм маниерничил била съм маниерничила било съм маниерничило били сме маниерничили
2 лице бил си маниерничил била си маниерничила било си маниерничило били сте маниерничили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да маниернича щяла съм да маниернича щяло съм да маниернича щели сме да маниерничим
2 лице щял си да маниерничиш щяла си да маниерничиш щяло си да маниерничиш щели сте да маниерничите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм маниерничил щяла съм да съм маниерничила щяло съм да съм маниерничило щели сме да сме маниерничили
2 лице щял си да си маниерничил щяла си да си маниерничила щяло си да си маниерничило щели сте да сте маниерничили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих маниерничил бих маниерничила бих маниерничило бихме маниерничили
2 лице би маниерничил би маниерничила би маниерничило бихте маниерничили
3 лице би маниерничил би маниерничила би маниерничило биха маниерничили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ма-ни-ер-ни-чи ма-ни-ер-ни-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ма-ни-ер-ни-чил
непълен член ма-ни-ер-ни-чи-лия
пълен член ма-ни-ер-ни-чи-ли-ят
женски род ма-ни-ер-ни-чи-ла
членувано ма-ни-ер-ни-чи-ла-та
среден род ма-ни-ер-ни-чи-ло
членувано ма-ни-ер-ни-чи-ло-то
множествено число ма-ни-ер-ни-чи-ли
членувано ма-ни-ер-ни-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ма-ни-ер-ни-чел
женски род ма-ни-ер-ни-че-ла
среден род ма-ни-ер-ни-че-ло
множествено число ма-ни-ер-ни-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ма-ни-ер-ни-чещ
непълен член ма-ни-ер-ни-че-щия
пълен член ма-ни-ер-ни-че-щи-ят
женски род ма-ни-ер-ни-че-ща
членувано ма-ни-ер-ни-че-ща-та
среден род ма-ни-ер-ни-че-що
членувано ма-ни-ер-ни-че-що-то
множествено число ма-ни-ер-ни-че-щи
членувано ма-ни-ер-ни-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ма-ни-ер-ни-чей-ки