маниерничило съм

Речник на българския език

1. маниерничило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

маниерничило съм е производна форма на маниернича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. маниерничило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

маниерничило съм е производна форма на маниернича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).