маниерничела

Речник на българския език

1. маниерничела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

маниерничела е производна форма на маниернича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. маниерничела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

маниерничела е производна форма на маниернича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).