маниерничел

Речник на българския език

1. маниерничел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

маниерничел е производна форма на маниернича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. маниерничел — мин. деят. несв. прич. м. р.

маниерничел е производна форма на маниернича (мин. деят. несв. прич. м. р.).