маниерничи

Речник на българския език

1. маниерничи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

маниерничи е производна форма на маниернича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. маниерничи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

маниерничи е производна форма на маниернича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. маниерничи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

маниерничи е производна форма на маниернича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. маниерничи — повелително наклонение, ед. ч.

маниерничи е производна форма на маниернича (повелително наклонение, ед. ч.).