маниерничил

Речник на българския език

1. маниерничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

маниерничил е производна форма на маниернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. маниерничил — мин. деят. св. прич. м. р.

маниерничил е производна форма на маниернича (мин. деят. св. прич. м. р.).