маниерничило си

Речник на българския език

1. маниерничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

маниерничило си е производна форма на маниернича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. маниерничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

маниерничило си е производна форма на маниернича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).