маниерничила

Речник на българския език

1. маниерничила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

маниерничила е производна форма на маниернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. маниерничила — мин. деят. св. прич. ж. р.

маниерничила е производна форма на маниернича (мин. деят. св. прич. ж. р.).