маниерничело

Речник на българския език

1. маниерничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

маниерничело е производна форма на маниернича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. маниерничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

маниерничело е производна форма на маниернича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).