маниерничило

Речник на българския език

1. маниерничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

маниерничило е производна форма на маниернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. маниерничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

маниерничило е производна форма на маниернича (мин. деят. св. прич. ср. р.).