маниерничил е

Речник на българския език

1. маниерничил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

маниерничил е е производна форма на маниернича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. маниерничил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

маниерничил е е производна форма на маниернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).