маниерничил съм

Речник на българския език

1. маниерничил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

маниерничил съм е производна форма на маниернича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. маниерничил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

маниерничил съм е производна форма на маниернича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).