изхвърча

Речник на българския език

1. изхвърча̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 178it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изфарча
  • изфарчъ
  • изфърча
  • изфърчъ
  • изхварча
  • изхварчъ
  • изхвърчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-х-вър-ча из-х-вър-чим
2 лице из-х-вър-чиш из-х-вър-чи-те
3 лице из-х-вър-чи из-х-вър-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-х-вър-чах из-х-вър-чах-ме
2 лице из-х-вър-ча из-х-вър-чах-те
3 лице из-х-вър-ча из-х-вър-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-х-вър-чах из-х-вър-чах-ме
2 лице из-х-вър-че-ше из-х-вър-чах-те
3 лице из-х-вър-че-ше из-х-вър-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхвърчал съм изхвърчала съм изхвърчало съм изхвърчали сме
2 лице изхвърчал си изхвърчала си изхвърчало си изхвърчали сте
3 лице изхвърчал е изхвърчала е изхвърчало е изхвърчали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхвърчал бях изхвърчала бях изхвърчало бяхме изхвърчали
2 лице беше изхвърчал беше изхвърчала беше изхвърчало бяхте изхвърчали
3 лице беше изхвърчал беше изхвърчала беше изхвърчало бяха изхвърчали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изхвърча ще изхвърчим
2 лице ще изхвърчиш ще изхвърчите
3 лице ще изхвърчи ще изхвърчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхвърчал ще съм изхвърчала ще съм изхвърчало ще сме изхвърчали
2 лице ще си изхвърчал ще си изхвърчала ще си изхвърчало ще сте изхвърчали
3 лице ще е изхвърчал ще е изхвърчала ще е изхвърчало ще са изхвърчали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изхвърча щяхме да изхвърчим
2 лице щеше да изхвърчиш щяхте да изхвърчите
3 лице щеше да изхвърчи щяха да изхвърчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхвърчал щях да съм изхвърчала щях да съм изхвърчало щяхме да сме изхвърчали
2 лице щеше да си изхвърчал щеше да си изхвърчала щеше да си изхвърчало щяхте да сте изхвърчали
3 лице щеше да е изхвърчал щеше да е изхвърчала щеше да е изхвърчало щяха да са изхвърчали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхвърчал съм изхвърчала съм изхвърчало съм изхвърчали сме
2 лице изхвърчал си изхвърчала си изхвърчало си изхвърчали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхвърчал съм изхвърчала съм изхвърчало съм изхвърчали сме
2 лице изхвърчал си изхвърчала си изхвърчало си изхвърчали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхвърчал била съм изхвърчала било съм изхвърчало били сме изхвърчали
2 лице бил си изхвърчал била си изхвърчала било си изхвърчало били сте изхвърчали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхвърча щяла съм да изхвърча щяло съм да изхвърча щели сме да изхвърчим
2 лице щял си да изхвърчиш щяла си да изхвърчиш щяло си да изхвърчиш щели сте да изхвърчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхвърчал щяла съм да съм изхвърчала щяло съм да съм изхвърчало щели сме да сме изхвърчали
2 лице щял си да си изхвърчал щяла си да си изхвърчала щяло си да си изхвърчало щели сте да сте изхвърчали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхвърчал бих изхвърчала бих изхвърчало бихме изхвърчали
2 лице би изхвърчал би изхвърчала би изхвърчало бихте изхвърчали
3 лице би изхвърчал би изхвърчала би изхвърчало биха изхвърчали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-х-вър-чи из-х-вър-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-х-вър-чал
непълен член из-х-вър-ча-лия
пълен член из-х-вър-ча-ли-ят
женски род из-х-вър-ча-ла
членувано из-х-вър-ча-ла-та
среден род из-х-вър-ча-ло
членувано из-х-вър-ча-ло-то
множествено число из-х-вър-ча-ли
членувано из-х-вър-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-х-вър-чал
женски род из-х-вър-ча-ла
среден род из-х-вър-ча-ло
множествено число из-х-вър-ча-ли

2. изхвърча — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изхвърча е производна форма на изхвърчам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изхвърча — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изхвърча е производна форма на изхвърчам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изхвърча — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изхвърча е производна форма на изхвърчам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).