щяло съм да съм изхвърчало

Речник на българския език

1. щяло съм да съм изхвърчало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм изхвърчало е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло съм да съм изхвърчало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм изхвърчало е производна форма на изхвърча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).