щяла е да е изхвърчала

Речник на българския език

1. щяла е да е изхвърчала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е изхвърчала е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла е да е изхвърчала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е изхвърчала е производна форма на изхвърча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).