изхвърчало си

Речник на българския език

1. изхвърчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчало си е производна форма на изхвърчам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхвърчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчало си е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхвърчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчало си е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

4. изхвърчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчало си е производна форма на изхвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

5. изхвърчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчало си е производна форма на изхвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

6. изхвърчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхвърчало си е производна форма на изхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).