бил изхвърчал

Речник на българския език

1. бил изхвърчал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изхвърчал е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бил изхвърчал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изхвърчал е производна форма на изхвърча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).