изхвърчал е

Речник на българския език

1. изхвърчал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал е е производна форма на изхвърчам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхвърчал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал е е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхвърчал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал е е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изхвърчал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал е е производна форма на изхвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. изхвърчал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал е е производна форма на изхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. изхвърчал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърчал е е производна форма на изхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).