изхвърчат

Речник на българския език

1. изхвърчат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

изхвърчат е производна форма на изхвърчам (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхвърчат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

изхвърчат е производна форма на изхвърча (сег. вр., 3 л., мн. ч.).