1. изхвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изхвърчал е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. изхвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изхвърчал е производна форма на изхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. изхвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.
изхвърчал е производна форма на изхвърчам (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. изхвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.
изхвърчал е производна форма на изхвърчам (мин. деят. несв. прич. м. р.).
5. изхвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изхвърчал е производна форма на изхвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
6. изхвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изхвърчал е производна форма на изхвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
7. изхвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.
изхвърчал е производна форма на изхвърча (мин. деят. св. прич. м. р.).
8. изхвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.
изхвърчал е производна форма на изхвърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).